Новата глобална среда ни задължава да забравим за противопоставянето -

 
Новата световна среда ни задължава да забравим за опълчването - както в политически, по този начин и в стопански проект
Лъчезар Борисов е някогашен министър на стопанската система, един от най-големите стопански специалисти у нас. Дългогодишен заместник-министър, извървял всички равнища във ведомството. Кандидат е за народен представител от гражданската квота на ГЕРБ - Съюз на демократичните сили в Стара Загора.
В центъра на новата стопанска система е човешкият капитал Ще се боря за съоръжения за хващане на въглероден диоксид Нужни са спомагателни целенасочени ограничения за възобновяване на туризма, услугите и превоза Подпомагане на всяко ново работно място с 60% от осигуровките, в случай че са наети младежи, предлага Лъчезар Борисов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
 

- Г-н Борисов, програмата на ГЕРБ планува огромна икономическа промяна към зелена, кръгова и цифрова стопанска система. Кои браншове са най-подготвени и кои се нуждаят от специфична поддръжка?

- Здравната и икономическата рецесия трансформираха света и световната икономическа среда. От през днешния ден нататък политиците и провежданите от тях политики от ден на ден би трябвало да се основат на консенсуса, работата дружно, синергията и извеждането на общи цели за развиване. Новата световна среда към този момент ни задължава да забравим за опълчването, както в политически по този начин и в стопански проект. Успешното развиване изисква в центъра на политиките да стои индивидът и човешкият капитал, а провокациите да се вземат решение с целенасочени и добре фокусирани политики. Отчитайки новите международни действителности и в синхрон с задачите на Европейски Съюз за образован преход, ясно дефинираме посоките на българската икономическата промяна, която би трябвало да бъде новаторска, цифрова, човешка и без непотребен отпечатък върху природата. Трансформацията би трябвало да подсигурява обществената сигурност на хората и такова икономическо развиване, което да обезпечи по-високо производителни работни места, интензивен и образован напредък. По-отношение на секторите би трябвало да подчертаем, че не дребна част от българската промишленост, включително и започващи компании към този момент са на международно равнище и реализират високи стандарти в дигитализацията, ефикасното потребление на ресурсите и производствата и дейностите им щадят природата. Информационно-комуникационния бранш, машиностроенето, включително аутомотив бранша, електрониката и електротехниката са част от дяловете на стопанската система, които са с най-бърз капацитет на промяна. В същото време е несъмнено, че би трябвало да поставим съществени старания за неусетен преход и промяна благодарение на страната в бранша на произвеждане на сила от въглища.

- Кандидат сте за депутат от Стара Загора - район изправен пред голямото предизвикателство да се раздели поради Зелената договорка с въглищната стопанска система. Какво е бъдещето му, кои нови икономически действия могат да заменят мините?

- Моите старания са съсредоточени към устойчивото и дълготрайно опазване на комплекса Марица-Изток. Това може да се случи посредством потреблението на съоръжения за хващане на въглероден диоксид, каквито технологии към този момент съществуват. Проучванията с научните среди сочат, че това е допустимо, като съществуват софтуерни решения както за улавянето, по този начин и за съхранението и последващото потребление на въглерода в химическата индустрия. Използването на този метод ще подсигурява дълготрайно работа на топлоцентралите, както и запазването на работните места в мините. За страдание сега следим административно ограничение на работата на държавните централи, което слага под риск хиляди работни места. Алтернативата, която се предлага от разнообразни направления е само преустройството на мощностите към произвеждане на сила от горене на газ. Именно поради това аз ще се боря за енергийната и обществената сигурност на страната, стъпвайки главно на първия метод, за съоръжения за хващане на въглероден диоксид. Разбира се, в дълготраен проект, подчертаваме върху развиването на огромни индустриални зони, за които районът на Стара Загора има извънреден капацитет. Амбицията е за основаването на 5000 високотехнологични работни места, като се употребява опцията за развиване на бившето летище в Стара Загора. Не бива да подценяваме и капацитета на съществуващите бизнес и стопански действия в района, част от които са също високотехнологични, конкурентни и работят най-вече за експорт. Стотици дребни и междинни компании от региона към този момент са осъвременени с нови индустриални мощности и машини, като към този момент са по-ресурсно ефикасни и работните места основават повече продукция и добавена стойност. Такива сполучливи образци срещам в компании от сферата на металоопреработката, електротехниката и машиностроенето, химическата индустрия и други Значим капацитет и обичаи имат и машиностроенето и военно-промишленото произвеждане в община Казанлък, където можем да се гордеем и с доста съвременни и експортоориентирани компании. В този район разполагаме с промишлен комплекс ситуиран на над 7000 дка, което го прави една от най-големите индустриални зони в България и Европа. Корпоративно-социалната отговорност и отношението към работещите е на извънредно равнище, а вложенията в рационализация са значими. Потенциалът за вложения в област Стара Загора е огромен, както в модернизацията на съществуващите бизнеси, по този начин и от нови вложения. За образец мога да дам че вложенията (разходите за придобиване на дълготрайни материални активи) в района приближават 1 милиарда лева годишно през последните години, за които са налице данни.

- Партньорите на ГЕРБ от Съюз на демократичните сили приказват за ограничения, които да обезпечат 6% стопански напредък. Как ще бъде реализиран?

- През изтеклите 4-години България реализира значително стопански триумфи, които дават основата за бъдещо ускорено икономическо развиване, в случай че не се позволяват неточности и съществува политическа непоклатимост. Членството в ERM II и банковия съюз, запазването на лидерските места по финансова непоклатимост в Европейски Съюз, както и подобряващия се кредитен рейтинг на страната,  даже по-време на рецесия, са единствено част от триумфите, които реализира страната ни в стопански проект. Нещо повече, даже по време на рецесия, България резервира потреблението си и растежа на заплатите. За 4 години заплатите в страната набъбнаха с съвсем 50%. Безработицата бързо се върна на предкризисните равнища сред 5 и 6%. През месец март и април достигнахме рекордни равнища на износа, който също е един от най-важните фактори за напредък. Прогнозите ми, че за 1 година можем да възстановим изгубеното от рецесията, се потвърдиха и от Европейска банка за възстановяване и развитие, само че при изискване, че е налице политическа непоклатимост. Освен общата промяна на стопанската система, за която говорихме, би трябвало да предприемем редица ограничения за възстановяване на бизнес-средата, с които да превърнем България в най-хубавото място за правене на бизнес. Част от тези ограничения са:
 Запазване на най-конкурентните данъчни ставки Европа  Бързо приемане на проекта за възобновяване и резистентност, като средствата за бизнеса не са за заеми, а за:  Технологична рационализация на фирмите  Ресурсна и енергийна успеваемост, както и съоръжения за кръгова стопанска система  Инвестиции в енергийни мощности за лични потребности  Премахване или облекчение на 50% от регулаторните режими  Мълчаливо единодушие за администрацията в интерес на бизнеса и жителите  Едно електронно гише за всички административни процедури  Бързо решаване  на търговски и цивилен каузи  Подпомагане на всяко ново работно място с 60% от осигуровките, в случай че са наети младежи  Специална стратегия за поддръжка на започващ бизнес с 80% гаранционно покритие на заемите, при положение на основаване и развиване на нов бизнес от младежи и българи, завърнали се от чужбина  Приемане на нови закони за вложенията и за започващите компании.
- Кои браншове от стопанската система ни съставляват интерес за стратегически външни вложители?

- Говорейки за вложения, не мога да пропусна да подчертая, че през последните година и половина България реализира положителни резултати. През спешната 2020 година потокът на директни задгранични вложения, регистриран от Българска народна банка доближи 4,2 милиарда лева, което е връх за последните 10 години. Сертифицираните планове от министъра на стопанската система през същата година са на стойност над 1 млрд лева, което над 2 пъти повече от средногодишното за предходните 4 години. За образец това са 34 плана, създаващи 4351 работни места. За първите 4 месеца на 2021 година, сертифицираните капиталови планове са стойност 800 млн. лева Всичко това потвърждава, че положението на бизнес средата в България е положително и тя може да бъде фактор на капиталовата сцена, което се удостоверява и от писмата, изпратени от комерсиалните ни представители до служебния министър на стопанската система.През последните години водещи браншове за привличане на вложения в България бяха машиностроенето и автомобилния бранш. Тук специфични благодарности за привличането на вложенията изричам на автомобилния клъстер и неговото управление, както и на президента Росен Плевнелиев, с които работихме доста интензивно по редица планове. Безспорна е тяхната роля и сега във връзка с привличането на новата автомобилна компания в Ловеч. Множество високоплатени работни места в страната бяха основани и посредством вложения в информоционно-комуникационния бранш, както и в областта на аутсорсинга на услуги. През последната година се следи и интерес към планове във фармацията и медицината.

- Служебният министър на стопанската система изнесе данни за направилно изразходвани средства за ремонта на язовири. Какъв е Вашият отговор?

- На първо място би трябвало да отбележа, че за първи път, при започване на последния мандат на ръководство, Министерският съвет и Народното събрание посредством промените в Закона за водите обърнаха съществено внимание на проблем, който е отлаган близо 50 години. С решението и структурирането на процеса по ръководство и поправяне на язовири се цели предварителна защита на живота и здравето на хората, както и предотвратяване на инфраструктура и стопанска система от бедствия и повреди. Служебният министър на стопанската система е прав, че министърът няма директна отговорност към ремонтните действия, защото със закона и актове на министерския съвет това е предоставено на съответни юридически лица. Цялостната активност е предоставена още през 2018 година, само че данните сочат, че цялата реализирана активност е при компактно съблюдаване на нормативната уредба. Въпросът с цените на влаганите материали и действия в процеса към този момент не стои, защото на интернет страницата на " Монтажи " ЕАД са оповестени безусловно всички фактури за покупка на бетон и се вижда, че най-високите цени са към 95 лева куб. м., а не над 200-210 лева както беше оповестено пред обществото. Цените на превоза, които бяха представени се оказа, че включват с изключение на превоза, по този начин и цената на материала който е превозен.  

- Как коронакризата промени стопанската система? Коя стопанска активност остава в предишното и кои  са браншовете на бъдещето?

- Промените и провокациите в стопанската система започнаха от процесите на търговски войни, протекционистични ограничения в световен аспект, както и неспазването на разпоредбите на Световната комерсиална организация. Тези процеси бяха придружени с провокациите на дигитализацията и навлизането на промишленост 4.0, както и с световните политики, свързани с измененията в климата. Тези световни процеси и провокации бяха допълнени с пандемичната и в следствие икономическа рецесия, които на напред във времето изведоха живота и здравето на хората. В този подтекст, ролята на индивида, респективно на човешкия капитал, на ноу-хауто и на нововъведенията ще бъдат определящите за бъдещото. Дейностите, които не са новаторски, дейностите които изискват влагането на труд, а не на умения и познания, ще стават все по-неатрактивни за сметка на тези, които основават високата добавена стойност. Това е естественият развой на промяна, който несъмнено би трябвало да бъде подпомаган от страната и от политиците през идващите четири години.

- Първият удар от коронакризата понесе секторът, който дава максимален % в Брутният вътрешен продукт - машиностроенето, в частност автомобилната промишленост. Тъй като България е обвързвана с европейската стопанска система и в този бранш е директно подвластен от нея, стартира ли към този момент възобновяване и с какви темпове ще се развива то?

- България е част от европейската стопанска система, като в стопански и външнотърговски проект е подвластна на близо 75% от европейската стопанска система и на към 50% от страните членки на еврозоната. В този подтекст икономическите процеси, следени в Европа се придвижват и в България. Естествено машиностроенето и автомобилната промишленост бяха наранени от рецесията, само че сега се следи бързо възобновяване, като по-голямата част от промишлеността работи на равнища близки от предкризисните, а избрани предприятия са повишили потенциала си. На фона на промишлеността в България имаше доста по-силно наранени браншове от рецесията, а точно хотелиерството, ресторантьорството, превоза. Именно поради това в посткризисния интервал би трябвало да бъде отделено особено внимание на тези браншове, в това число и на авиопревозите.

- Сред най-засегнатите браншове са туризмът, услугите и превозът. Как виждате рестарта на тези промишлености?

- Това браншове, които имат капацитет, само че това бяха и секторите най-силно наранени от рецесията. За тях са нужни спомагателни целенасочени ограничения, за което се надявам да има консенсус в идното Народно заседание, както и в държавното управление, което ще бъде определено от него. Както за тези ограничения, по този начин и по водещите и безспорни цели на страната оставам с вярата за реализиране на консенсус и единение, тъй като единствено когато работим дружно можем да реализираме резултати. Това е завещано от прадедите ни, а и това е девизът и изписан на постройката на Народното събрание. Съединението прави силата!